Работната памет е „бюрото“, на което детето подрежда мисленето си по математика — колкото повече неща трябва да задържи едновременно (условие, формула, междинен резултат), толкова по-натоварено е бюрото. Многостъпковите задачи разкриват точно тук истинския проблем: не че детето не познава формулата, а че няма достатъчно капацитет да задържи всички стъпки едновременно.
Детето, което смята правилно наум по-кратки изрази, но се обърква пред по-дълга задача, най-вероятно няма проблем със знанието — има претоварена работна памет. Разликата е важна, защото решенията, които помагат, са коренно различни от тези за истинско незнание.
Ключов извод
„Не знае“ и „няма капацитет да го приложи в момента“ звучат еднакво отстрани, но изискват напълно различна помощ.
Ако проблемът е в капацитета на работната памет, а не в познаването на формулата, допълнителните упражнения върху самата формула не адресират истинската пречка. Детето вече знае формулата — просто няма къде да я „държи", докато борави с останалите части на задачата. Разтоварването на процеса помага повече от повторението на съдържанието.
Свързани теми