Няма родител, който да не иска детето му да учи спокойно, уверено и с желание.
Въпреки това именно около ученето често възникват едни от най-трудните конфликти у дома. Домашните се превръщат в повод за напрежение, всяка по-слаба оценка носи разочарование, а разговорите за училище постепенно започват да звучат като разпит, вместо като подкрепа.
Практиката показва нещо много важно.
Повечето родители не грешат, защото не им пука.
Грешат, защото толкова силно искат да помогнат, че понякога неусетно започват да вършат вместо детето точно онова, което то трябва да изгради само.
Да подкрепиш едно дете не означава да премахнеш всяка трудност от пътя му. Означава да бъдеш до него, докато се учи да преминава през тези трудности със собствените си сили.
Именно затова тази страница не е наръчник за това как да направите детето си по-добър ученик. Тя е наръчник за това как да изградите среда, в която ученето да стане по-спокойно, по-смислено и по-човешко.
Една от най-честите реакции на възрастните е да успокоят детето с думи като „Няма нищо", „Не е толкова трудно" или „Всички минават през това". Намерението е добро. Но детето често чува друго: „Явно не трябва да се чувствам така."
Омаловажава
„Няма нищо. Не е толкова трудно."
Признава
„Разбирам защо ти е трудно."
Ключов извод
Първата стъпка към успокоението не е да омаловажим трудността. Първата стъпка е да покажем, че я виждаме.
Когато детето се почувства разбрано, нервната му система постепенно излиза от защитен режим и отново става способна да мисли и да учи.
Много семейства вярват, че проблемът е липсата на дисциплина. В действителност най-често проблемът е натрупаното напрежение. Когато детето многократно е преживявало неуспех, самото сядане над домашните може да активира тревожност още преди да е започнало да работи.
Затова атмосферата е не по-малко важна от самите задачи. Кратките блокове за работа, ясните почивки и предвидимият ритъм помагат много повече от непрекъснатите напомняния: „Хайде, започвай." „Колко още ще се бавиш?"
Ключов извод
Понякога отлагането не е мързел. То е начин детето да избяга от нещо, което вече свързва с неприятни преживявания.
Това е един от най-трудните въпроси. Всеки родител иска да помогне. Но ако непрекъснато се подсказва, поправя или довършва задачата вместо детето, неусетно му се изпраща едно послание:
„Без мен няма да се справиш."
Истинската подкрепа изгражда самостоятелност. Тя не отнема възможността детето да се затрудни. Тя остава до него, докато то само намери решението.
Понякога най-полезната помощ е да зададем въпрос, вместо да дадем отговор.
Думите, които се използват ежедневно, оформят начина, по който децата мислят. Когато всичко е просто „добре", „зле" или „яко", постепенно се губи способността да се назовават по-точно преживяванията, причините и връзките между тях.
Опитайте вместо това да задавате уточняващи въпроси:
Тези разговори развиват не само езика. Те развиват и мисленето.
Родителят и учителят имат една обща цел — развитието на детето. Но понякога тревожността лесно превръща разговора в спор.
Насочва към вина
„Защо сте писали тази оценка?"
Насочва към причина
„Какво според вас най-много затруднява детето в момента?"
Когато разговорът е насочен към причините, а не към вината, много по-лесно се намират решения.
Не всяко затруднение означава сериозен проблем. Но ако въпреки постоянните усилия трудностите продължават дълго време, ако детето изпитва силна тревожност или ако има устойчиви модели на затруднения, които се проявяват независимо от начина на преподаване, е добре да се потърси допълнителна консултация.
Ключов извод
Понякога педагогическата работа е напълно достатъчна. Понякога е необходима и оценка от специалист. Двете не се изключват. Те се допълват.
Какво е хубаво да знаете
Най-силното послание, което можем да дадем на едно дете, не е:
„Ти никога няма да сгрешиш."
„Каквото и да се случи, ще продължим да учим, да мислим и да вървим напред заедно."
Свързани теми
Ако можех да кажа само едно нещо на всеки родител…
...бих ви помолила никога да не измервате детето си само по неговите оценки.
Защото през последните двадесет и шест години срещнах стотици деца, които вярваха, че една двойка ги прави глупави. Срещнах и деца с отлични оценки, които живееха в постоянен страх да не сгрешат.
И в двата случая проблемът не беше математиката.
Проблемът беше представата, която детето беше изградило за самото себе си.
Нито една оценка не може да измери любопитството.
Нито една контролна работа не може да измери характера.
Нито един изпит не може да покаже колко пъти едно дете е намерило сили да стане след поредния неуспех.
А точно тези качества ще определят живота му много повече от всеки успех в училище.
Затова, когато детето ви се затруднява, не бързайте да поправяте задачата. Опитайте първо да запазите вярата му, че е способно да намери решението.
Когато сгреши, нека първият въпрос не бъде:
„Защо пак не успя?"
Нека бъде:
„Какво научи от това?"
Защото децата не запомнят само уроците.
Те запомнят как са се чувствали, докато са ги учили.
И ако след години забравят формулите, но са запазили любопитството си, смелостта да опитват отново и увереността, че могат да мислят самостоятелно, тогава сме им дали много повече от добра подготовка по математика.
Дали ще станат инженери, лекари, музиканти или художници няма да бъде най-важното.
По-важното е да станат хора, които не се страхуват от трудните въпроси.
Които умеят да мислят.
Да поемат отговорност.
Да търсят истината.
И да не се отказват, когато първият опит не е успешен.
Ако моите ученици си тръгнат от мен с тези качества, тогава ще знам, че съм изпълнила мисията си.
Защото никога не съм искала просто да ги науча на математика.
Исках математиката да им помогне да повярват в себе си.
— Милена Мариновска
Да. Провеждаме присъствени уроци по математика в София – Център, Лозенец, Красно село, Борово, Манастирски ливади, както и онлайн занятия за ученици от цяла България.
Да. Имаме целогодишни курсове и индивидуална подготовка за НВО след 7. клас по математика и БЕЛ. Работим с малки групи и индивидуален подход.
РММ е авторският подход на Милена Мариновска. Той комбинира математика с невронаука и психология на ученето, за да изгради не само знания, а устойчива мотивация, увереност и самостоятелност у ученика.
Да. Предлагаме както индивидуални уроци по математика, така и малки групи от 6–8 ученици, според нуждите и темпото на всяко дете.
Да. Работим успешно с ученици от цялата страна чрез онлайн уроци по математика, без компромис в качеството и личния подход.
За родители, които искат да разберат как да подкрепят детето си при трудности с математиката, как да намалят напрежението около домашните и как да изградят увереност, без да поемат задачата вместо него.
За автора
Милена Мариновска е преподавател по математика, създател на Релационно-мотивационния модел (РММ) и основател на Учебен център „Инфинити“ в София. Вече 26 години работи с ученици от 7. клас до матура и има над 76 000 учебни часа практика. Работата ѝ съчетава математиката със знания от психологията на ученето, невронауката и педагогиката.